Страхотни типажи минаха покрай нас и музикалната стена МиРеЛа. Хората се радваха на МиРеЛа, докосваха я, свиреха, изпускаха си автобусите. Ако вечерята не е била готова навреме, ако някой е закъснял за час, а друг за среща – нашата музикална стена е виновна за закъсненията и усмивките през октомври. Ще ви разкажем няколко кратки истории с МиРеЛа  – true story, както се казва. И така ето го и нашия дневник.

14. 10. 2013  Бабата

МиРеЛа01

Една госпожа на малко презряла възраст – с разкошно оранжево червило и съвсем отнесен поглед, чака на спирката на Художествената академия. Чува хлапетата, които са се събрали около МиРеЛа и свирят, та от пръстите им пушек се вдига, и се приближава.

Говори бавно, правилно, спокойно и най-вече… спокойно! Обясняваме й какво е това и какво може да прави с него и тя пробва. Увлича се. Заиграва се. Направо виждаш как оранжевото червило изчезва и на гърба й започват да подскачат две оранжеви дебели плитки. Старата дама направи страхотно парче и когато вече беше започнала да съчинява второ, тролеят й се зададе. Беше крайно разочарована. Ние също. И се надяваме да ни навести пак.

15. 10. 2103 Чужденците

МиРеЛа04

И малко преди да започне надсвирването на МиРеЛа с музикантите Koka Mass Jazz, Konstantin Timoshenko и Emu Plusminus (Silence of the Lamps), Aleksandar Mandzhukov (Runabout project), история на деня:

Мина покрай музикалната стена нахилено четиричленно семейство. (Както по-късно се оказа, испанци, които са тук на почивка. Ние си имаме агент, поназнайващ испански и ги разконспирирахме от една дума.)

Първо вървяха майката и единият син. После бащата и другият син. Мъжът се заплесна по МиРеЛа, изостави домочадието и се лепна за стената. Музикааааа! Синът му дръпна брат си и майка си да го изчакат. Чухме как жената, още преди да се е обърнала, промърмори:”Остави го баща ти!” След това обаче видя и чу МиРеЛа. Само за минута цялото семейство се нареди пред музикалната стена и свири, свири. Много се забавляваха, а с тях и ние. Вижте един момент от семейното испанско парти с МиРеЛа, който Иван Пейков успя да заснеме за вас.

16. 10. 2013 Приятели

МиРеЛа08

Днешната история с МиРеЛа е свързана със споделянето. Не само споделянето във Фейсбук имаме предвид, а най-вече:

споделянето на слънчевия есенен ден.

Споделянето на ново изживяване с любим човек.

Споделянето на изненадата, че една стена издава звуци, с твоя помощ, и можеш да сътвориш собствена мелодия. Или пък да я създадете заедно. Двама. Или трима.

Споделянето на нещо интересно с всички твои приятели. Защото искаш да се похвалиш. Или най-вече, защото искаш и те да създадат своя мелодия.

Споделянето на история. “Знаеш ли какво видях днес! Знаеш ли какво ми се случи днес!”.

Всичко това става за няколко минути, но прави деня ти още по-хубав. Защото ако ги няма малките мигове, няма как да си наредим голямата мозайка. Това МиРеЛа го знае най-добре. Ако не докоснеш плочките й, за да издаде звук, няма как да се получи мелодия.

Обичаме да ни е хубаво. Сигурни сме, че и на теб това ти е целта. Затова и споделяме с теб всичко това.

17. 10. 2013 Музикалното училище

МиРеЛа07

Децата от музикалното училище. Идват вече няколко поредни дни. И свирят. Страхотни са. Само виж лицата им и ще разбереш за какво говорим. Ела да ги чуеш. Може би ще минат утре, след края на първа смяна.

18. 10. 2013 Художествената академия

МиРеЛа05

За днешната история нямаме снимка, но пък ще ви я разкажем цветно.

Представете си жълтите листа, слънцето, синьото небе.

Представете си също три високи, едри момчета на по двадесетина години, облечени в черно от главата до петите.

Приближават се до бялата МиРеЛа и започват да свирят.

Представихте ли си ги? Три големи, усмихнати черни птици, които пеят с гласа на МиРеЛа. Оказа се, че са студенти по стенопис в Академията и много добре знаят как да се справят с една стена – рисувана или музикална.

19. 10. 2013 Всички вие

МиРеЛа03

Днес при МиРеЛа имаше толкова много хора, че не остана време да изберем историята на деня. Идваха деца, майки, баби, дядовци. Бързащите се заседяваха. Бавните се забавляваха. Времето беше като за първа пролет, т. е. на наша страна.

Слънце, музика и меки хора – усмихнати. Ех…

Щастието е заразно.

20. 10. 2013 Краят на едно приключение

МиРеЛа06

Вчера и днес пред МиРеЛа застанаха много хора, всеки с негова си мелодия.

Едно хлапе като се разсвири и забрави, че е гладно. Друго – забрави, че плаче за тати. Най-бавното момиче на света ни изсвири най-протяжното и красиво парче. Две момчета снощи пресякоха от отсрещната страна, за да видят що за чудо е МиРеЛа, и щяха да си изпуснат тролея, така се улисаха в свирене. На един дядо каскетът му падна от почуда.

Това е МиРеЛа – музикална стена, на която можеш да изсвириш своята история. Утре, последно. И я разглобяваме.

Погледни я още веднъж. Много е красива, нали?

Това е заради всички, които й подариха докосване и история.

Всички снимки са на фотографа Иван Пейков

Текстът е на Иванка Могилска

Историите публикувахме първо на нашата фейсбук страница още по време на проекта.