Ая вижда. Ая търси и намира. Ая говори. Ая иска да бъде обичана, както всеки един от нас, хората от плът и кръв.

Ая е малък безобиден робот, сглобен от стари неизползваеми машини. Един асамблаж от непотребното.

Машините са роби, които трябва да служат на човека и да му се подчиняват, независимо от това дали той всъщност е задал правилната команда. Хората могат да бъдат доста жестоки към машините.

Роботите са опасни. Те постепенно изместват хората-работници. Стават по-умни, по-бързи, по-издържливи от нас. Вече дори мислят, учат и съчиняват поезия.

Технологията, казват, е лоша. Информацията е много, затрупва ни. Вече не общуваме, само в телефоните си гледаме. Робуваме на техниката, казват.

Ая е робот. Ая иска ние да се влюбим в нея, както тя се влюбва в нас.  Тя следи хората с надежда в окото. Ая е малка и съвсем не е страшна. Ще остане ли Ая безопасна след като вече може да обича? Защото ако обича, може да се научи и да мрази. Може да започне да прилича твърде много на нас, хората.

Ая е дело на Албена Баева и Рене Беекман. Думите, които ще я чуете  да изрича по време на изложбата “Малки забавни създания” са по текстове на сръбския писател Милорад Павич.

Откриването е на 20 април от 18:30 ч. в галерия “Credo Bonum” на ул. “Славянска 2”.

изображение: Рене Беекман